28.05.2010

15.12.2009

С доста фантазия от страна на Марк... :)

25.07.2009

Представяме ви Наталия Погонина - една от най-силните и стилни шахматистки в света :)

• Наталия Погонина в три думи... Шахматистка, боец, романтик!

• Как избрахте шахмата - това професия, призвание ли е или нещо друго? Мисля, че е призвание. Още от ранно детство нещо ме дърпаше към дървената дъска с фигурките. Сега това е голяма част от моя живот.

• Имате изяви и като фотомодел, може би хобито ви е фотографията? Да, харесвам фотографията. Радвам се, когато се получават хубави кадри. Обичам и да пея, и да танцувам :)

• Любимият дебют на Наталия е... Вариант Дракон, има нещо тайнствено в него ;)

• Няколко думи за България и българския шахмат... България е много красива страна. Чувствам се комфортно, когато се намирам в нея. У вас шахматът е добре развит. Имате световни шампиони при мъжете, при жените  и при ветераните, а ако не греша, и по шахматна композиция. Много харесвам как играят Топалов и Стефанова.

• Вашата книга (очаква се да излезе в началото на 2010) "Chess Kamasutra" е... Опит за съвместяване на секса и шахмата, да се погледне по новому на някои  казуси и моменти. Надявам се книгата да привлече допълнително внимание към шахмата.

• Бихте ли споделили за какво мечтаете? Мечтите са за мен нещо лично, не обичам да говоря за тях.

• Най-хубавото в шахмата е... Трудно е да се каже, играта е много богата на възможности, нюанси, удивителна е. Шахматът носи радост и помога на човек да се развива.

Интервюто е специално за www.chess-bg.org, а страницата на Наталия е www.pogonina.com

New In Chess, 8/2008

Re: Is chess a sport?

Simeon Stoichkov

Mr. Rowson’s article “Is chess a sport?” in New In Chess 7/2008 provoked me to systematize in brief my interpretation of the issue. 
Let’s follow the etymology of the word ‘sport’. It comes from the Old English ‘disport’ – to entertain. In this relation – yes, chess is entertainment! However since long sport has also been possessed by the typical for the contemporary capitalist society professionalism. It’s a serious thing, it’s not funny.
As a specialist, graduate of the National Sports Academy (Sofia, Bulgaria), having the opportunity for a direct contact with a lot of different sportsmen, I think that I am entitled to have an opinion to what extent chess should be accepted as a sport, corresponding to specific requirements. They are: access to anyone and with underlined entertaining character, there is a duel (rivals try to overcome each other with the help of the black and white pieces), striving to reach the boundaries of human abilities (tournament results, rating); it obeys strictly defined rules, constituted by a special organization FIDE; it leads to serious psycho-physiological pressure. 
Yes, chess is a sport!
Yes, but on one condition. In all other sports participants (or their coaches and managers) are a subject to sanctions, if they agree on the final score during (or before) the game. Usually they are expelled for a life time form the respective sport’s community. Sometimes they are even prosecuted by the local law and they can be sentenced to much more unpleasant fines, imprisonment, etc. We have recently witnessed the attempts to settle this case by applying the so called ‘Sofia rules’, but unfortunately the chess movement ‘is still not convinced in the rightness and benefit of the ban on short draws and, generally, on the agreement on draw games.
My interpretation will not be complete, if I don’t add that I have already been working for seven years as a chess teacher in a lot of elite schools in Sofia, and I share the view that the ancient game is a wonderful educational and pedagogical means. And this is maybe the most important aspect in which chess should be analyzed and presented.
Let’s not forget that chess is the sport to which the greatest amount of literature is dedicated. And when it comes to literature – I allow myself on one more personal allusion with the chess graphic study from 1997, named “Love”, included in the book “Twelve moons” (Sofia, 2006).

White to move and win

Is there another sport that has such rich and profound expressive resources? No, chess is much more than a sport.

"Ние жените", Брой 18, 13-19 май 2008 г.

ПРИКАЗКА ЗА УСПЕХА

Симеон Стоичков

Със скромна церемония вечерта на 3 май в Новотел Пловдив завършиха Европейските индивидуални първенства по шахмат за мъже и жени. Бившата световна и европейска шампионка, очарователната Антоанета Стефанова, бе избрана от участници и зрители за Царица на турнира. И не само, защото е красива! Отново тя трябваше да отсрами България, класирайки се най-добре от групата наши сънародници (включваща над четиредесет състезатели и състезателки) и си осигури директно участие и за следващия Световен шампионат за жени.

Ети, както предпочита да я наричат нейните близки, е второто дете в семейството на Лиляна Крумова – лекар невролог и Андон Стефанов – художник. Има по-голяма сестра – Лиана, която е и първата й съперничка по пътя към покоряването на шахматните висини. Запленена е от древната игра още преди да навърши пет годинки. Скоро идва и денят, в който бащата (който е първият й треньор) завежда двете момичета в шахматния клуб на “Локомотив” София, където талантът на малкото момиче изкристализира. По-късно временно преминава в “Левски-Спартак”, но завършва 153-та гимназия в спортната паралелка - отново като състезателка на “Локомотив”. На 7 години Ети става шампионка на София за жени, изпреварвайки 35 столични шахматистки, а едва 9 годишна е удостоена със званието “майстор на спорта” – най-младият в историята на българския шахмат и спорт. На следващата година е финалистка в първенството на България за жени – европейски рекорд! През същата 1989 г. в Агуадиля, Пуерто Рико спечелва световната титла за момичета до 10 години с феноменалните 11 победи от 11 партии. Въпреки злобата и завистта на отговорните другари в родната шахматна федерация (а те и днес седят на удобните си кресла там!?), които в този период поголовно закриват детските шахматни секции в София – ЦСКА, “Левски-Спартак”, “Локомотив” и лишават Антоанета от възможността да защитава титлата си на следващия световен шампионат в Чикаго, тя не спира своя възход. В продължение на десет години Ети не участва в нито едно световно на своята възраст, а в годината, когато влиза в ТОП 10 на дамската рейтинг-листа за нея няма нито ред в 11 поредни броя на официоза “Шахматна мисъл”. Годината е 1996, а главен редактор на въпросното списание е настоящият председател на БФШахмат – възпитаникът на Московската партийна школа Стефан Сергиев... Как успява Антоанета да достигне световния връх? Както и Веско Топалов (българинът, спечелил световната титла при мъжете), играейки изключително в открити турнири извън пределите на родината. С всеотдайноста на семейството си, с покани за участие от европейски клубове и меценати, със спомоществователството на отделни спонсори – като едно от най-навременните е на “Юнайтед дистилърс”, а най-важното и крупно е от страна на НОВЕ Холдинг през периода 2003-2004 г., а през 2005 г. печели доверието на БТК. Ети е пословично упорита - зодия Овен е, което, съчетано с личностно-волевите качества, които шахматната игра възпитава е добър залог за успех. Обявена за дете-чудо, тя не се главозамая, а доразви таланта си по забележителен начин. Ако трябва да изброяваме успехите й – едва ли ще ни стигне  място. Но, все пак, нека отбележим, че тя е Световна шампионка (Елиста, 2004), носителка на златен (Варна 2002), сребърен (Дрезден 2007)  и бронзов (Дрезден 2004) медал на индивидуалните континентални първенства за жени, финалистка на турнир за Световната купа през 2002 г., когато е и удостоена с гросмайсторско звание – едва деветата жена и единствената българка!

Шахматното дарование на Антоанета Стефанова заема своето достойно място в съкровищницта на достиженията на българската нация, символизирайки самобитността и непримиримостта на духа, умението интелектът да бъде подчиняван. Разбира се, че животът й не е само шах – има магистърска степен по икономика, увлича се от психологията, рисуването й е страст. Ети винаги е стилно облечена, обича да пътува, да чете книги, да танцува и от време на време да предизвиква съдбата в игрите на щастието. Личният й пример е  заразителен. Дискретна е и пази личното си пространство.

Фотосесия на Анна Шаревич - 2 май 2008 г., Пловдив. Анна е гросмайстор и наскоро бе избрана за една от петдесетте най-известни и успели личности на град Минск - столицата на Беларус.

Следващата статия не успя да излезе в печатен вид през октомври 2007 г. в "София Сити", поради спирането на вестника, но ето я в електронен :)

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРИНЦИПИТЕ НА ОБУЧЕНИЕ В ШАХМАТA

Симеон Стоичков

Спецификата на шахмата – тази най-разпространена интелектуална игра – се дължи на преплитането на трите основни изграждащи и изявяващи го компонента: естетически, научен и спортно-състезателен. Винаги е било обект на спорове и дискусии какво всъщност е шахматът – изкуство, наука или спорт? В този аспект, интересни са някои мнения на корифеите, например: Емунил Ласкер (вторият световен шампион) нарича шахмата “интелектуален бокс”, Хосе Раул Капабланка (третият световен шампион) казва: “това е интелектуално занимание с определени художествени свойства”, а Александър Алехин (четвъртият световен шампион) е категоричен: “За мене шахматът не е игра, а изкуство!
Същевременно правилата на играта предполагат (макар и само на теория засега – поради огромния брой възможни комбинации) нейния пълен математически анализ. Т.е. съвсем резонно е на шахмата да се гледа като на наука. Според някои последни изследвания ”инструментариумът” на един гросмайстор включва над 10 000 позиции, които той е в състояние да разиграва чисто технически. В този ред на мисли трябва да се отбележи, че всеки един привържаник на играта преди да се е запознал с дебютните схеми и варианти, преди да е седнал да изучава основни ендшпили вече е изпитал неприятното усещане от поражението и радостта от победата – с друге думи: спортно-състезателния характер на шахмата.
В процеса на шахматното обучение, въпреки разнородността на трите гореизложени парадигми на играта, класическите дидактически принципи са много ясно изразени. Конкретно: принципът за научност. Той се базира на истинност при разкриване на обема и съдържанията на понятията, теоритичност – запознаване с най-новите идеи (актуалност) наред с класическото наследство и прогностичност. Многото информация (ставаща все повече и повече) нужна за овладяването на майсторското овладяване на шахматната игра прави използването на Интернет и специализиран софтуер в неделима част от процеса на обучение и самообучение на шахматиста. Компютъризацията позволява не само широка, обемна научна дейност (например – всичката информация за изиграните до момента партии в даден вариант на Френска защита, коментари, оценки, анализи на водещи специалисти по темата), но и нагледност при процеса на обучение. Елементарен пример е, когато обучаваният (детето) играе грешен ход – програмата не го приема, а понякога и обяснява защо и как точно би трябвало да се движи съответната фигура. В друг случай, ако ходът е слаб, програмата задава въпрос дали подържате избора си, плюс веднага изписващата се със знаци и цифри оценка на позицията, след което в допълнение дава обяснения със стрелки,  текст и/или вербален коментар. Нагледността е конкретен способ от практически тип за усъвършенстване, но за да е стигне до него е нужна теоритична обосновка – т.е. натрупани знания. Шахматната теория е изградена върху принципи, определени от правилата и спецификата на играта. Стратегия и тактика, психология – всичко е подчинено на крайната цел: максимално вярна прогностичност – крайната цел на всички науки. Индивидуалното майсторство на играча се определя от способността му вярно да оценява позицията и да съумява да реализира произтичащите от оценката поставени цели. Ясно е, че принципът за съзнателност и активност (интелектуална, емоционална, практическа) е вътрешно присъщ на всеки занимаващ се с шахмана дейност. Играта привлича и ангажира вниманието с богатата си вариативност и същевременно с ясната логическа линия, която следва. Но е немислимо усвояването й без да се спазват принципите на обучение за достъпност и системност и последователност. Сложността на поставяните задания трябва да е съобразена с практическото ниво на решаващите ги – съгласуваността с рейтинга (ЕЛО)  е може би най-добър ориентир в това отношение. Върви се от познато към непознато  Например: позициите в пешечните ендшпили “две срещу една” се учат след като е усвоен материалът “цар и пешка срещу цар”. Тук се застъпва и друго основно дидактическо положение – за трайно овладяване на знанията, уменията и навиците. Последното се постига чрез заучаване, повторение и контрол. Налице са всички звена на учебния процес: възприемане на знанията, осмисляне и обобщаване, затвърдяване, приложение в практиката. Възприемането на знанията става чрез онагледяване на минал опит (например партията Топалов – Ананд, София 2005), нужния за запаметяване брой повторения (при всеки е различен брой пъти *) и впоследствие – контрол. Контролът в шахмата е на практика приложените знания и умения от учебно-тренировъчния процес. В сблъсъка с противник при ограничено време за мислене, при специфична турнирна ситуация се разкрива разбирането на обучавания за играта, психическата годност, цялостното ниво на състезателя, което е достигнал в учебно-тренировъчния процес.
Целта на всяко едно обучение е изграждането на личностни качества. Това става посредством възпитаващия и развиващ характер на обучението. Различните обществени формации (строеве) и религиозни течения имат свои собствени схващания за морал, нравственост, ценностни системи. Последната забрана на шахматната игра беше от режима на талибаните, но това ни най-малко не й попречи да бъде феномен, обединяващ хората от целия свят – от всички раси, етноси, вероизповедания, пол и възраст.
“Шахматът ме научи на обективност.” – още един цитат от руския гений Ал. Алехин. Обективността при разглеждането на даден проблем предполга научност, развитие на мисловната дейност в изследователски аспект. Редовните занимания с шах (а и с повечето видове спорт) възпитават в труд и дисциплина, изграждат култура на поведението и развиват волевите качества. Приемайки, че “всяко произведение, характеризиращо се с явен естетически елемент, трябва да се смята за произведение на изкуството”, явно е, че шаахматът възпитава в естетизъм. Според Гари Каспаров (определян като най-великият шахматист за всички времена) “върху шестдесет и четирите полета може да се създаде истински шедьовър, който да достави на хората духовна наслада”.
Нивото на развитие на изброените качества плюс нравствеността определят и индивидуалното личностно развитие – цел и смисъл на живота...

Забележка *
Изискванията за високо спортно майсторство, за творчески достижения определят индивидуалния подход като един от най-важните и специфични педагогически принципи при обучението по шах.

Copyright © 2005-2010 www.chess-bg.org  All rights reserved.